ТАНЯ ПЕТРОВА, Сега“ Декември месец  е натоварил държавния бюджет с голяма

ТАНЯ ПЕТРОВА, „ Сега “

Декември месец  е натоварил държавния бюджет с огромна сума непланирани разноски за личен състав. Вместо да приключи годината с предстоящи разноски по това перо от 16,72 милиарда лева, бюджетът е завършил годината с тотал от 17,2 млн. лева или 500 млн. лева повече. Разходите явно са насъбрани в последния миг, тъй като последната прогноза за предстоящото осъществяване на бюджета към края на 2023 година е от 12 януари. Крайните данни, оповестени от финансовото министерство през вчерашния ден, демонстрират, че тази прогноза е била надхвърлена.

Както “Сега ” писа, в границите на 2023 година финансовото министерство към този момент един път преоцени предстоящите разноски за заплати в държавните и общински структури и осигурителните фондове. По първични сметки всички обществени разноски за личен състав, включени в консолидираната фискална стратегия, трябваше да са близо 16 милиарда лева, При внасянето на проектобюджет 2024 прогнозата за действително изпълнени бе в размер на 16,7 милиарда лева, а окончателната равносметка за действително изхарченото е 17,2 милиарда лева Това прави общо разминаване сред стратегия и осъществяване в размер на 1,2 милиарда лева

Прегледът на числата демонстрира, че главният растеж на годишна база по отношение на декември, 2022 година е при разноските за личен състав по държавния бюджет - които доближават 8,5 милиарда лева при 7,4 милиарда лева за 2022 година, и при общините - с изхарчени 6,8 милиарда лева за заплати и осигуровки през 2023 година при 5,6 милиарда лева за 2022 година

Извънредните разноски за заплати през декември са обезщетени от задържане на разноските за прехрана, демонстрират числата. За прехрана по консолидираната фискална стратегия са регистрирани 7,2 милиарда лева разноски при предстоящи  според прогнозата от 12 януари 8,4 милиарда лева Икономията на разноски за прехрана е по държавния бюджет, като там се регистрират разноски, които са даже под равнището от 2022 година Към края на 2023 година са регистрирани 3,5 милиарда лева разходи за прехрана против 3,8 милиарда лева към края на 2022 година

Други системи отвън министерствата като общини и университети не са имали шанс издръжката им да пада - назад, там се регистрират растежи. Едно допустимо пояснение за по-ниските разноски е задържането на неплатени фактури, което няма по какъв начин да се види от доклада на бюджета.

Данъчно-осигурителните доходи по консолидираната фискална стратегия за 2023 година по дефинитивни данни са 52,3 милиарда лева при 53,1 милиарда планувани, неданъчните възлизат на 10,9 милиарда лева при заложени 11,1 милиарда лева. Постъпленията от помощи, където попадат парите от Европейски Съюз, са 3,8 милиарда при планувани 5,1 милиарда лева, като тук главната причина е неполученото в точния момент второ заплащане по проекта за възобновяване и резистентност. По дефинитивни сметки 2023 г. завършва с недостиг от 5,6 милиарда лева или 2,9% от Брутният вътрешен продукт на касова основа. По първичен проект дефицитът на касова основа трябваше да е по-нисък - 2,5% от Брутният вътрешен продукт или 4,6 милиарда лева Една от аргументите за надхвърлянето му е решението на кабинета да задели в специфична сметка предплатено 1,2 милиарда лева за общински планове, които ще се договарят тази година. На начислена основа дефицитът е 2,2%, като това е индикаторът, който се регистрира пред Европейски Съюз и за участие в еврозоната следва да е под 3%. Кабинетът акцентира този по-нисък недостиг като триумф. За януари, 2024 година сметките на хазната излизат по предварителни данни на остатък от 400 млн. лева Сходен остатък - в размер на 470 млн. лева, е осъществен и в края на януари 2023 г.